You don't know what is happening to you, don't you? /Zed and Sky

Не е лесно да си "новата" в училище или дори в града. Хората те гледат, опитват се да разберат повече за теб и мястото от което идваш и веднага започват да си съчиняват различни истории, които бързо се разпространяват и докато се усетиш научаваш, че някои е решил да пренапише историята на живота ти, без дори ти самият да знаеш това. А още по-трудно е когато си осиновен и когато това е първата мисъл, която изскача в главата на всеки, с когото се запознаеш. И все пак бях намерила хора, с които започнах да се сприятелявам.
Навън се сипеха малки кристални снежинки, а аз стоях в стаята си, облечена с клин и топъл пуловер, държаща чаша горещ шоколад в ръката си и доста интересната книга "13 причини защо" . Бях се свила в леглото си, зачетена в интересните страници, когато нещо силно се удари в прозореца и аз подскочих, едвам не разливайки какаото си по прекрасния си пуловер, който обожавах понеже ми беше подарък от баба.
-Какво става?!-зачудих се на глас, оставих книгата и чашата на нощното шкафче и се приближих бавно и предпазливо към прозореца. Още преди да съм повдигнала завесата , видях странни цветове, които обаче бързо пропъдих. Да, от малка виждах различни цветове около хората, които ми подсказваха как се чувстваш и какво е отношението им към мен, но с времето ги блокирах и изгубих, просто защото по този начин се стекоха обстоятелствата. Малката ми ръка се стрелна към завесата и я повдигна бавно и предпазливо. Красякът се сподави в гърлото ми и аз се отдръпнах инстиктивно назад. На дървото пред прозореца ми се беше покатерило момче, което замерваше прозореца със снежни топки и аха за малко да падне долу. Познавах го, или поне знаех кой е, той е "лошото" момче, мотори, бягане от час и всичко, за което се сетите..ъгх, какво ли искаше пък сега? Открекнах прозореца и в стаята влезе хладен въздух, който ме накара да потреперя.
-Какво правиш? - попитах го, гледайки го прави в очите.

-няма проблем, супер е даже.

Колко хора се промъкваха в личното ти пространство, катерейки се върху дърво и когато ги попиташ какво изобщо правят , те да ти отговорят просто и незначително с изречение, което ама изобщо не отговаря на въпроса ти? Николко? Не, жестоко се лъжете, явно имаше такива хора и в момента един такъв човек стоеше пред Скай и й се усмихваше, гледайки я миличко, което обаче не му даваше никакви плюсове или точки, защото Скай не бе като обикновените момичета и определено бяха нужни повече от красива външност и мил поглед, за да я накараш да ти се довери.
И все пак блондинката искаше да знае какво иска това момче от нея.
-Можеш да слезеш отново на земята, докато аз се облека и да се поразходим, за да ми обясниш защо е всичкия този цирк и какво целиш, става?! - въпросът беше риторичен за това и малкото момиченце дори не изчака отговор за затвори прозореца и дръпна завесите, запътвайки се към дрешника, за да си облече нещо различно и доста по топло. Тя смени клина с дънки и облече памучна блуза, уви шал около тънката си бледа шия и сложи черното си дълго палто, в комбинация с новите си черни боти. Грабна телефона си и излезе, като през цялото време се чудеше какво иска "самарянинът" кацнал на дървото й. След няколко минути тя се появи на прага пред входната врата и я затвори след себе си, застана пред момчето и го погледна.
-Е, защо е всичко това? -повдигна леко веждата и се усмихна мило.

-Дообре, къде е скритата камера? - Скай започна да се оглежда демонстративно. -Да, получи ти се, признавам изкарахте ми акъла, помислих те за луд, сега екипа може да излезе и да ми се надсмее..-засмя се леко, неловко. Ситуацията, в която попадна й беше повече от чужда и изобщо не вярваше на думите му.
-Това да не е шега, с която приветствате новодошлите в гимназията? -запита русокоската, отмятайки кичур злато от лицето си. -Или това е някой смахнат трик, с който се опиташ да ме вкараш в леглото? -тя го погледна повдигайки едната си вежда.-Знай, че не работи! - Тръпки побиха тялото на Скай, но тя се опитваше да изглежда максимално спокойно и уравновесена. -Наистина не е смешно! -лицето й стана още по сериозно и тя отстъпи крачка назад. Скай не се доверяваше на никого, а сега той искаше от нея да й повярва за нещо толкова нереално, че чак в книгите не се пише за него.